Читать книгу 📗 "Неизбежно правосъдие - Лескроарт Джон"

Тя бе издърпала стола от вратата и седеше на него.

— Глицки се обажда. — И след кратко мълчание: — Оставил си ми твоя номер в пейджъра. — Заслуша се и погледна часовника си. — Мога да бъда там след час. — Отвори попаднал му бележник, надраска нещо и откъсна листа, за да го пъхне в джоба на ризата си. — Добре. Ще се видим.

— След час ли? — повтори Лорета.

Глицки седна срещу нея.

— Беше един приятел с новини от Уес Фаръл, адвоката на Кевин Ший.

Не можа да разгадае лицето й, но за миг като че топлотата изчезна от нейния поглед.

— Тъкмо щях да те питам — каза тя.

— Аз пък тъкмо щях да ти разкажа колко напрегнат ден беше.

Изреди всички случки и толкова много от тях бяха свързани с Кевин Ший. Последния път, преди да отидат заедно в ресторанта, той й каза, че се надява да задържи Ший след броени часове. Сега й обясни затрудненията с новия районен прокурор Рестън, с Фаръл, Ригби и ФБР.

Когато свърши, Лорета каза:

— Значи си убеден, че Алън не предлага на Ший специална защита _заради_ мен?

— Горе-долу това си мисля.

— Е, значи трябва сложим край на това. Ейб, не съм се настроила да смачкам Ший на всяка цена, сам знаеш. Откакто съм тук, настоявам да бъде арестуван според всички изисквания на закона.

— _Знам_, Лорета. Но междувременно Уес Фаръл предлага Ший да се предаде — лесно и просто, — а насреща иска само минимални гаранции от Алън Рестън, който обаче не е съгласен. После, незнайно защо, Фаръл започва да ме отбягва. След това Ший излиза на бял свят с този видеозапис и обяснява как е станало според него, но това изобщо нямаше да се случи, ако Рестън… Илейн спомена ли ти нещо досега?

Щом чу името на дъщеря си, Лорета видимо се напрегна.

— Доста говорихме за… но не за това. Нищо конкретно. — Тя се запъна. — Каза ми, че ти си научил.

— За нея и Лок ли?

— А тя знае за нас двамата.

— Внимавах да съм по-мъгляв. И говорих в минало време.

— Но не и аз, за съжаление.

— Е… — измънка Глицки и въздъхна дълбоко.

— Извинявай. Но вече разбираш… не сме обсъждали Кевин Ший.

Глицки се изправи и закрачи из стаичката. Спря до прозореца и зарея поглед към удължените сенки навън.

— Онова обаждане… — започна той. — Моят приятел смята, че е убедил Фаръл пак да се срещне с мен. Ако стане, ще имам нужда от някакви гаранции за Ший и пак опирам до Рестън.

— Искаш да поприказвам с Алън?

— Лорета, би могла да разчистиш тази купчина. Ако го арестуваме… всичко ще отмине.

Тя подви крак под себе си.

— Илейн ми намекна за някои признаци, че Ший не е… че може би трудно ще докажат обвинението.

— Да, неговата версия е съвсем различна от тяхната, но така е с почти всички обвиняеми. Все някаква история трябва да измислят.

— Ейб, мислиш ли… питам за личното ти мнение… мислиш ли, че Кевин Ший казва истината?

Той се извъртя с гръб към прозореца.

— Всъщност, какъв е въпросът?

— Освен другото, питам те по какъв начин това ще засегне дъщеря ми. Аз превърнах Кевин Ший в символ на белия расизъм и си вярвах, но тя ще трябва да понесе последствията. Нали го заклейми публично, както сториха още мнозина сред нас.

— Помня. Постарах се да я разубедя.

— Но тя _вече_ го е направила. Сега какво трябва да прави?

Гласът й се изостри — дали от паника? Глицки отиде при Лорета, опря коляно в пода и плъзна ръце по гърба й. Прегърна я.

— Ей, нали това обсъждаме, всичко ще се оправи.

Тя се отпусна на гърдите му.

— Извини ме, не си виновен ти. Но толкова се безпокоя за дъщеря си. Сериозно ли говориш, че Ший може да не е убиецът?

Глицки кимна.

— Да, има такава вероятност.

— И какво ще стане с Илейн, с нейната кариера, със самата нея?

След малко той отвърна:

— Така ще е по-добре, отколкото истината да се изясни, след като го гръмне някой разпален командос от ФБР.

— Ейб, сякаш се увличаш малко. Няма да се стигне дотам…

— Познаваш ли специалната агентка Симз?

— Не.

— На твое място бих изчакал, докато поговоря с нея.

Лорета завъртя глава.

— Ейб, хората от ФБР, които познавам, са сериозни професионалисти. Не им трябват престрелки, които нито могат да обяснят, нито да оправдаят.

— Лорета, за същото ти говоря. Струва ми се, че Симз направо жадува за такава престрелка и убедително ще отрече вината си. Спокойно ще обясни, че според предварителните сведения, Ший е бил въоръжен и опасен. Значи е нямала избор. Но истинското послание към нейните началници ще бъде, че не се бои да натиска спусъка. Повярвай ми, и аз съм в този занаят и знам — това се цени.

Лорета не изглеждаше убедена.

— Трудно ми е да приема, че ФБР…

— Чела ли си Чехов? — Тя се вторачи недоумяващо и Глицки обясни: — Старият Чехов твърди, че не може в първо действие да има пушка на стената и да не гръмне до трето.

— Продължавай.

— ФБР докара тук снайперисти. Стрелци със сърбеж в пръстите. Да знаеш, не са ги довели само за репетиции.

— Нима предполагаш, че планират _убийството_ на Кевин Ший?

— Мисля си го. Бързат, докато за всички Ший все още е по-черен от дявола. И затова Алън Рестън не му предлага никаква защита. Лорета, той наглася всичко така, защото си мисли, че защитава _теб_. Може би и Илейн, но преди всичко теб.

— Мен? — Явно чудовищното предположение я стъписа, гърбът й се залепи за облегалката. — Защото превърнах Ший в средоточие на гнева?

— Правилно.

— О, Господи, трябва да се обадя на Алън.

Тя се изправи несигурно и тръгна към телефона на бюрото, натисна няколко бутона. Докато чакаше, Глицки й напомни да не споменава името му, защото му е заповядано да не се занимава със случая.

Никой не отговори.

— Не е в прокуратурата. Ще го потърся в дома му.

Тя придърпа жълтия си бележник, прелисти го и пак набра номер. Остави съобщение, че когато и да се прибере, Алън непременно трябва да се обади на Лорета Уейджър. Спешно е. Продиктува три телефонни номера — един в този кабинет, два домашни.

— Ще се свърже с мен — увери тя Глицки. — Ще го убедя.

Пак прегърна Ейб.

— Благодаря ти, че поговори с мен. — Лекичко го отблъсна. — Върви да се срещнеш с твоя приятел. Щом си изясним нещата с Алън, ще те потърся.

62.

Както Фаръл се договори с Харди, той можеше да предаде на приятеля си Глицки да се обади. Проклет да е, ако първи потърси лейтенанта. И без това не искаше да обещава, че ще се обади на Глицки, защото нямаше представа кога — или даже дали Кевин Ший щеше да го потърси пак. И не можеше той да се обади на Ший, даже ако се налагаше да му каже нещо, а пък нямаше какво.

Само трябваше да потърпи, докато нещо се раздвижи. Друго не му оставаше.

Затова се прибра да чака, гледаше новините, колкото да минава времето, после пак чакаше. През последните дни в това му се състоеше животът — да чака. Само че този път с две халби „Гинес“ в корема. Задряма, събуди се, погледна часовника.

Лейтенант Глицки изобщо имаше ли намерение да се обади?

Накрая пак сложи каишката на Барт и двамата почти на бегом се изнесоха от апартамента. Не искаше отново да чуе как телефонът звъни, само три-четири крачки, след като е заключил тежкото резе.

Сега поеха на север, по „Джуниперо Сера“, може би щяха да отидат чак до магазините на „Оушън“. Там имаше местенца с масички отвън, където с Барт хапваха понякога.

Типична юлска вечер в Сан Франциско, хладна и ветровита. Вместо тениската и шортите бе облякъл сив анцуг, с който никак не се връзваше грамадното „адвокатско куфарче“ (сега само с две химикалки и жълт бележник вътре). Не бе го вадил от гардероба поне година. Пробуден от летаргията си, той вече замисляше поредните си ходове и си подсвиркваше беззвучно. В другата ръка стискаше каишката на кучето, което от време на време спираше да си отбележи територията и се наслаждаваше на разходката.

Вярно, безпокоеше се от прекъснатата връзка с полицията, но ако Харди казваше истината, че не Глицки е изпратил Стоунър със заповедта за обиск, може би все още съществуваше шанс да уговорят условия, които и да предпазят Кевин, и в същото време да го отведат зад решетките.